Двама за кметското място се борят,

Народът не знае, хората яростно спорят.

Единият обикаля тук и там,

да се моли на шефовете не го е срам,

дано дадат те някоя пара,

да се постегне селската чешма

и мостчето чака да се оправи,

народът него го забрави.

-Кмете, колко пъти да ти обяснявам, за вашето село няма пари!

-Много ви се моля, ние имаме нужда спешно от малко пари. Какво толкова ще ви натежи!

-Като ти казвам не, значи не! Разбери веднъж за винаги, трябва да се кандидатства по Европроекти, иначе държавата няма за общините, камо ли за мизерното ти кметсво. Марш веднага от тука.

-Моля ви, на колене ви падам, хората тънат в мизерия, жадуват, минералната вода е страшно скъпа…

-Ааа, стига си циврил като бебе… Добре, добре, ще ти отпусна малко пари, ех скапаното водоснабдяване.

-А за канализация също…

-Ставаш нахален, марш, марш навън гадино мръсна. Ей, пак успя!

А другият – хитрата лисица,

навсякъде раздава топла пица

и кебапчета, кюфтета,

с мръвки, пълен е бюфета.

-Кръгли пици, топли пици, парат-парат, ни са барат.

-Какво си се разкрещял бе, глупак, никой не ти ще скапаните пици!

-На вашата глупост аз се удивявам! Тези пици аз не ги продавам, от името на кмета, аз ги раздавам, разбирай подарявам.

-Тъй, брей че работа, от къде намери старата циция пари за такива глезотии.

-Не старият бе заблудени човече, за новият мислете вече.Както и той мисли за вас!

-Урааа, ела народе, безплатна пица се раздава, тъдява.

Народът лакомо нагъва,

в гърлото му нещо се запъва

и не иска то да се разкара,

споко, с биричка ще го прокара.

-Брей, много яка пиячка, от дека е момче?

-Собствено производство на вашият любим бъдещ кмет.След малко иде и ракийка!

-А винце, няма ли? Или и тоя е циция като стария.

-Винцето после, че нали с най-хубавото трябва да полее победата си над оная пенсия, старият ни кмет.

-Ура за бъдещият кмет!

-Урааааа…

Иде вече изборният ден,

народът още е пленен

и прави грешен избор той,

онзи в мръвките е техният герой.

Новият кмет е избран,

с почести е той залян,

раздава последните кебапчета

да не останат зян.

-Да живее новият кмет!

-Кмете, какво стана с винцето, нали ни бяхте обещали.

-Разбира, културни ми приятелю, но нека отложим с малко това блажено удоволствие.

-Ей, ти да не се отмяташ, а.

-Не ме разбра приятелю, сигурно защото си още пиян. А, пиян, синоним на щастлив, абе точната дума. Сега сте щастливи, след ден, два като изтрезнеете, пак ще ви почерпя, и така…

-И така ще сме щастливи по-дълго, хе-хе-хе.

-Браво бе, ти бил умен човек, ей, умно човече. Хайде весели се приятелю, отивай да танцуваш…

Минават няколко месеца само,

народът от жажда умира,

не работи чешмата,

няма вече за пиене бира.

-Ох, гати и жегата. Марианка, я дай една студена биричка.

-Минчо, прасе такова, по-офиркан не съм те виждала.

-Недей философства ма,  давай бирата!

-А, няма, няма, докато не си изплатиш вересиите, за тебе бира, йок.

-Ааа, как ми даде оня път?

-Оня път, кметът я плати, а, и между другото, гледаше те с отвращение.

Пътят пропада,

мостчето над реката го няма,

а къде им отиват парите,

това е кметска измяна.

Бесни са млади и стари!

Запътват се към кметската къща,

да искат те обяснение,

в какво им се село превръща.

Но няма го него в кметската къща,

там е само негова тъща,

подремва си тя на дивана,

а кметът никакъв го няма.

От тука нататък нещата са ясни

пределите родни стават нам тясни,

а подлост, лъжи и коварства

има и по другите балкански царства.

Но нека погледнем в наш’та градинка

стига човече, стига спинка

че твоят сладък сън, превръща се в кошмар

съдбата съвсем скоро ще ти забърше шамар.

Нека с любов засадим теменужки,

също лалета – техни цветни братушки

стига с тия кактуси и рози

абе хора – стига неприлични пози.

Млади човеци, вече се свестете

няма кой да свърши работата вместо вас,

искрицата у сърце запалете

за благото на родината, настъпи вече час!

И моля, стига се цупете,

а силата у вас намерете

съвсем скоро нещата се обръщат

от мен помнете – всичко се връща!

И още много мога да умувам

на клоун и циркаджия бива ме да се преструвам,

но е време вече да се замислите

тази моя мъдрост да осмислите:

„Когато огън блесне,в нашите очи,

 тогава и България, ще може да блести!”

Заб.Ако може огънят да не е предизвикан от алкохолни напитки и дрогиращи вещества!