12 mar 2009, 16:00

Какво?

  Poesía
618 0 1

     КАКВО?

 

Какво, че тръгнах бос -

нозе, целите във рани?

Не станах никога Христос,

разпънат от чужди закани.

 

Отдавна изкачих Голгота,

носих кръста цял живот.

Бих се за всяка връхна кота.

И всеки ъгъл беше ешафод.

 

От дим и алкохолни пари -

над мен разпятие виси.

С ръце огънати от твари -

уморени гаснат моите ресни.

 

Във шумни кръчми и локали,

още търся вярата си свята.

Разпънат от безброй провали.

Песента ми - не е изпята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...