12 mar 2009, 16:00

Какво?

  Poesía
621 0 1

     КАКВО?

 

Какво, че тръгнах бос -

нозе, целите във рани?

Не станах никога Христос,

разпънат от чужди закани.

 

Отдавна изкачих Голгота,

носих кръста цял живот.

Бих се за всяка връхна кота.

И всеки ъгъл беше ешафод.

 

От дим и алкохолни пари -

над мен разпятие виси.

С ръце огънати от твари -

уморени гаснат моите ресни.

 

Във шумни кръчми и локали,

още търся вярата си свята.

Разпънат от безброй провали.

Песента ми - не е изпята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...