Какво?
КАКВО?
Какво, че тръгнах бос -
нозе, целите във рани?
Не станах никога Христос,
разпънат от чужди закани.
Отдавна изкачих Голгота,
носих кръста цял живот.
Бих се за всяка връхна кота.
И всеки ъгъл беше ешафод.
От дим и алкохолни пари -
над мен разпятие виси.
С ръце огънати от твари -
уморени гаснат моите ресни.
Във шумни кръчми и локали,
още търся вярата си свята.
Разпънат от безброй провали.
Песента ми - не е изпята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
