12 dic 2015, 23:05  

Какво бих правила без теб...

  Poesía
1.2K 2 4

Какво бих правила без теб...

 

Какво бих правила без теб?!

Без твоята душа, така потребна.

Сърцето ми ще бъде бучка лед,

а вярата ми - сляпа безнадеждност.

 

Какво бих правила без теб?!

Без твоя въздух, огън и дихание.

Дъхът ми ще замира ден след ден...

Душата ми ще тъне в отчаяние.

 

Какво бих правила без теб?!

Без твоята любов и упование.

Мечтите ми ще рухнат и от днес

ще бъдат на далечни разстояния.

 

Какво бих дала да съм с теб?!

Безкрайната си обич - всеотдайност.

Ще вливам в теб и нежност, и копнеж...

Не си отивай! С теб съм в безопасност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много важно в този живот е не само да обичаме, а да го показваме и доказваме непрестанно. Така любовта ще рикошира и се върне към нас стократно.

    Ценя високо твоето присъствие на моята страничка, Белла!
    Благодаря ти!
  • "Богатството не е в това, което имаме, а в това, без което не можем!"

    Затова трябва да ценим всеки един хубав миг от живота си и да му се наслаждаваме безкрайно!

    Благодаря, Анастасия, че улови трепетите на душата ми!
  • Човек трябва да умее да открива и се радва на красотата на дори една съвсееем мъничка капчица дъжд. Най-чисти и истински са обикновените нещица.

    Поласкана съм от твоето внимание, Рада !
    Благодаря ти, че сподели!
  • Ками, дошъл е от сърце този стих! Обикновен, ненатруфен и затова истински!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....