Колко пъти мощните вълни,
не с радост, а с тъга изцяло
сърце пресъхналото пълни?
Защо не поразят го мълнии?
Вземи с чувството безнадеждно сляло,
и това изморено от вълните тяло.
Дано на твоето дъно
щастлив аз открия,
човекът
който мислиш си
че в ковчеже крия.
Рашко Ив. Марков
© Рашко Иванов Марков Todos los derechos reservados