Сбрал мисли в кръг с въпроса философски,
новогодишно влюбен съм... и някак си така
намирам ключ за тайните на стари комикси.
Да ми разкрият искам аз: Какво е любовта?
Политам в смелост по пътеките на времето,
в небето стигам - дорде Младостта се смее.
Изплуват хубави лица, възкръсват Пролети,
а разсъблякла своя свян душа до мен сияе!
Звезда лъчиста аз съзирам, нейната усмивка,
ръката ми поема смело и ме води през мечти,
петнадесетгодишни сме - тревичката зелена,
а тупкащо за нея в захлас сърцето ми трепти.
Сега пък влиза другата и възрастта е двойна
и в стъпки на газела блестят подканящи очи
целувам я сред луда страст отново и отново,
а гонят се телата, тъй както приливни вълни.
Пък следващата Дама навярно е приятелка,
другарско рамо сещам, пак упование и такт,
споделя радостта ти, ала е с теб и в мъката.
Твой нежен е съюзник в житейския въртоп!
Поетът, казват чува я, кога пропее славеят,
в пустиня пък е капката с най-живата вода?
И глътчица е въздух в тъгата на Самотника,
за всичките повярвали - дар в Божия ръка?
Мълчание се връща, макар да питам гларуса?
Немеейки пред листа бял днес отговори диря?
Ще знам Любов какво е - аз може би, когато
най - сетните си дни в танц с Нея изживея...
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
Ще го имам предвид при някое ново вдъхновение...
Пак ме зарадва!!!