18 oct 2011, 12:03

Какво е щастие? 

  Poesía » De amor
892 0 6

Понякога ми липсват много дните,

понякога дори ми се доплаква...

Когато бях със теб, от щастие политах

и нито за момент не се оплаках...

 

Приемах те, попивах всичко в теб -

поглед, ласки, целувките ти в мрака

и сбрала всички твои жестове във ред,

не позволих на любовта във мен да чака.

 

Бях истински щастлива - не ходих, а летях,

забравили за другите, в стремежа да обичаме,

не виждахме, не мислихме, забравили какво е грях,

във вечната любов един на друг се вричахме...

..................................

 

Сега стоя, загледана във капките,

които на прозореца неспирно чукат,

стоя и чакам - чакам си за ласките,

без които нещо в мен ще се пропука.

 

Сълза отронвам - не мога да я спра,

попиваш я със устни онемели,

галиш полегналата ми на теб глава

и шепнеш думите, тъй чакани от мене...

 

Тогава искам времето да спре,

в прегръдката ти вечно да остана

и значеща, и истинска, вплетена във теб,

любовта ни да огласям, като биеща камбана.

 

© Теодора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Лъки!
  • Пишеш с душа и това ти личи!Поздрав, Теди!
  • Благодаря ти Чоно!
  • Много благодаря!Ако можех,бих го задържала завинаги,но не винаги всичко зависи от нас.Но се старая в живота да бъда щастлива жена,защото имам хиляди причини да е така.
  • " Тогава искам времето да спре,
    в прегръдката ти вечно да остана...."
    Привет,Теди! И аз искам времето да спре, но можем само да удължим момента, в който сме щастливи. Задръж този момент завинаги! Браво!
  • Не знам защо всички търсим щастието в любовта и когато я загубим,сякаш сме мъртви.А стихът много ми хареса!
Propuestas
: ??:??