Какво е щастие?
Понякога ми липсват много дните,
понякога дори ми се доплаква...
Когато бях със теб, от щастие политах
и нито за момент не се оплаках...
Приемах те, попивах всичко в теб -
поглед, ласки, целувките ти в мрака
и сбрала всички твои жестове във ред,
не позволих на любовта във мен да чака.
Бях истински щастлива - не ходих, а летях,
забравили за другите, в стремежа да обичаме,
не виждахме, не мислихме, забравили какво е грях,
във вечната любов един на друг се вричахме...
..................................
Сега стоя, загледана във капките,
които на прозореца неспирно чукат,
стоя и чакам - чакам си за ласките,
без които нещо в мен ще се пропука.
Сълза отронвам - не мога да я спра,
попиваш я със устни онемели,
галиш полегналата ми на теб глава
и шепнеш думите, тъй чакани от мене...
Тогава искам времето да спре,
в прегръдката ти вечно да остана
и значеща, и истинска, вплетена във теб,
любовта ни да огласям, като биеща камбана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Петкова Todos los derechos reservados
