7 dic 2017, 13:57  

Какво е щастие?:

  Poesía
1.3K 18 17

Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...

Да си с момичето на своите надежди,
единствено в очите оцеляло.
И вгледан в погледа й да съглеждаш
съгласието, че сте трайно цяло...

Да носиш спомените на лазурно детство,
застинало в Джокондата на залез.
И Тя да е последното наследство,
възкръснало от паметта, за да те пази...

Да бъдеш пак дежурният по вахта
на палубата на Пияния си кораб,
анатемосал с кръст табутата на Яхве,
преди торнадото да те дари със полет!

 

 

Бел. на автора. "Пияният кораб" е гениална поема на

великият френски поет Артюр Рембо /1854 - 1891/.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да - чувството е прекрасно! Поздравления!
  • Еха! - толкоз, друго е излишно!
    🌟🌟🌟🌟🌟
  • Мммм..., вълшебно - състояние на духа..., моменти, на които трябва да се порадваме...!!!
    Оскар Уайлд – "Някои носят щастие, където и да отидат, други – когато си отидат."
  • Няма да се впускам в разсъждения на тема щастие, тъй като за мен то е вътрешно усещане. Но всеки път, когато прочета твое стихотворение, Младене, дълбочината и образността ме отнасят като торнадо. Благодаря ти за удоволствието, което ми достави и този път!
  • Няма по-голямо щастие от това, да откриеш правилното момиче. То ще бъде твоите очи, твоята ръка, ще замести любимата майка. Какво друго ти трябва? Поздрави!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...