7.12.2017 г., 13:57  

Какво е щастие?:

1.2K 18 17

Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...

Да си с момичето на своите надежди,
единствено в очите оцеляло.
И вгледан в погледа й да съглеждаш
съгласието, че сте трайно цяло...

Да носиш спомените на лазурно детство,
застинало в Джокондата на залез.
И Тя да е последното наследство,
възкръснало от паметта, за да те пази...

Да бъдеш пак дежурният по вахта
на палубата на Пияния си кораб,
анатемосал с кръст табутата на Яхве,
преди торнадото да те дари със полет!

 

 

Бел. на автора. "Пияният кораб" е гениална поема на

великият френски поет Артюр Рембо /1854 - 1891/.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да - чувството е прекрасно! Поздравления!
  • Еха! - толкоз, друго е излишно!
    🌟🌟🌟🌟🌟
  • Мммм..., вълшебно - състояние на духа..., моменти, на които трябва да се порадваме...!!!
    Оскар Уайлд – "Някои носят щастие, където и да отидат, други – когато си отидат."
  • Няма да се впускам в разсъждения на тема щастие, тъй като за мен то е вътрешно усещане. Но всеки път, когато прочета твое стихотворение, Младене, дълбочината и образността ме отнасят като торнадо. Благодаря ти за удоволствието, което ми достави и този път!
  • Няма по-голямо щастие от това, да откриеш правилното момиче. То ще бъде твоите очи, твоята ръка, ще замести любимата майка. Какво друго ти трябва? Поздрави!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...