29 jun 2008, 23:23

Какво е щастието 

  Poesía » De amor
1640 0 3

 

   Нежен полъх във лазурна свита,

тежък пух от любов прелита...

Слънчев облак от забулени искри,

ти сърцето ми откри и опожари.

 

Житен клас сред буйна нива,

като пролет сред тъма съм търпелива.

Чакам утрото залеза да покори,

чакам и твоите очи...

 

Нежен полъх във лазурна свита,

като пламък син във медена защита,

не спира да живее огънят на любовта,

започва да разлива навред нежността.

 

Нежен полъх ме облива,

а аз съм вече истински щастлива!

 

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??