29.06.2008 г., 23:23

Какво е щастието

2.4K 0 3

 

   Нежен полъх във лазурна свита,

тежък пух от любов прелита...

Слънчев облак от забулени искри,

ти сърцето ми откри и опожари.

 

Житен клас сред буйна нива,

като пролет сред тъма съм търпелива.

Чакам утрото залеза да покори,

чакам и твоите очи...

 

Нежен полъх във лазурна свита,

като пламък син във медена защита,

не спира да живее огънят на любовта,

започва да разлива навред нежността.

 

Нежен полъх ме облива,

а аз съм вече истински щастлива!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...