Нежен полъх във лазурна свита,
тежък пух от любов прелита...
Слънчев облак от забулени искри,
ти сърцето ми откри и опожари.
Житен клас сред буйна нива,
като пролет сред тъма съм търпелива.
Чакам утрото залеза да покори,
чакам и твоите очи...
Нежен полъх във лазурна свита,
като пламък син във медена защита,
не спира да живее огънят на любовта,
започва да разлива навред нежността.
Нежен полъх ме облива,
а аз съм вече истински щастлива!
© Стела All rights reserved.