Нежен полъх във лазурна свита,
тежък пух от любов прелита...
Слънчев облак от забулени искри,
ти сърцето ми откри и опожари.
Житен клас сред буйна нива,
като пролет сред тъма съм търпелива.
Чакам утрото залеза да покори,
чакам и твоите очи...
Нежен полъх във лазурна свита,
като пламък син във медена защита,
не спира да живее огънят на любовта,
започва да разлива навред нежността.
Нежен полъх ме облива,
а аз съм вече истински щастлива!
© Стела All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
