Нежен полъх във лазурна свита,
тежък пух от любов прелита...
Слънчев облак от забулени искри,
ти сърцето ми откри и опожари.
Житен клас сред буйна нива,
като пролет сред тъма съм търпелива.
Чакам утрото залеза да покори,
чакам и твоите очи...
Нежен полъх във лазурна свита,
като пламък син във медена защита,
не спира да живее огънят на любовта,
започва да разлива навред нежността.
Нежен полъх ме облива,
а аз съм вече истински щастлива!
© Стела All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
