31 may 2008, 10:50

Какво говори старият ми дрешник 

  Poesía
567 0 2
Колко струва целият живот,
обрисуван, изигран във мрак?
Нужен ли ни е възход,
щом чакаме от Бога таен знак -
да литнем горе, в небесата -
без криле да ни дадат.
Да стиснем здраво перилата
на нашия житейски път.
Всеки ден дали си струва
над главите капки да валят?
Всяка нощ - какво сънуваш?
Уют, спокойствие, палат?
Животът? Правописна грешка -
чак нагарча на места.
(Отворих стария си дрешник,
пълен с купчини от плат.)
И на душата ми й стана смешно -
с години аз съм по-богат.
Не живея, всъщност, по човешки.

За човеци не е този свят.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??