31 may 2008, 10:50

Какво говори старият ми дрешник

  Poesía
714 0 2
Колко струва целият живот,
обрисуван, изигран във мрак?
Нужен ли ни е възход,
щом чакаме от Бога таен знак -
да литнем горе, в небесата -
без криле да ни дадат.
Да стиснем здраво перилата
на нашия житейски път.
Всеки ден дали си струва
над главите капки да валят?
Всяка нощ - какво сънуваш?
Уют, спокойствие, палат?
Животът? Правописна грешка -
чак нагарча на места.
(Отворих стария си дрешник,
пълен с купчини от плат.)
И на душата ми й стана смешно -
с години аз съм по-богат.
Не живея, всъщност, по човешки.

За човеци не е този свят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...