May 31, 2008, 10:50 AM

Какво говори старият ми дрешник

  Poetry
709 0 2
Колко струва целият живот,
обрисуван, изигран във мрак?
Нужен ли ни е възход,
щом чакаме от Бога таен знак -
да литнем горе, в небесата -
без криле да ни дадат.
Да стиснем здраво перилата
на нашия житейски път.
Всеки ден дали си струва
над главите капки да валят?
Всяка нощ - какво сънуваш?
Уют, спокойствие, палат?
Животът? Правописна грешка -
чак нагарча на места.
(Отворих стария си дрешник,
пълен с купчини от плат.)
И на душата ми й стана смешно -
с години аз съм по-богат.
Не живея, всъщност, по човешки.

За човеци не е този свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...