31 мая 2008 г., 10:50

Какво говори старият ми дрешник

715 0 2
Колко струва целият живот,
обрисуван, изигран във мрак?
Нужен ли ни е възход,
щом чакаме от Бога таен знак -
да литнем горе, в небесата -
без криле да ни дадат.
Да стиснем здраво перилата
на нашия житейски път.
Всеки ден дали си струва
над главите капки да валят?
Всяка нощ - какво сънуваш?
Уют, спокойствие, палат?
Животът? Правописна грешка -
чак нагарча на места.
(Отворих стария си дрешник,
пълен с купчини от плат.)
И на душата ми й стана смешно -
с години аз съм по-богат.
Не живея, всъщност, по човешки.

За човеци не е този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...