Какво ли ще стане, когато
земният ми път така се завърти,
че уж случайно и малко нахално
пресрещна твоя път за миг дори.
Дали очите ми ще заблестят така,
както в отминалите дни,
щом погледнех блестящите черни коси
и усещах нежна уханна плътта ти.
Дали пеперуди ще се възродят,
а сърцето като в пряг ще галопира,
дали ръцете ще се запотят,
а думите неуловимо ще треперят.
Какво ли ще стане, когато
пред теб уморена застана,
почти предала се вече
да чакам тази случайност.
Дали забравени мигове ще нахлуят
в съзнанието, замъглено от лъжи,
дали съвестта ще се съживи
и ще кажеш и дума дори.
Дали смутено ще се усмихнеш
и ще ме погледнеш с блеснали очи,
дали мислите ще те върнат там,
където си ме обичал най-силно преди.
Какво ли ще стане, ако
в тази случайност случайно се разминем,
дали за теб ще съм само спомен любим,
или отдаван избеляващ образ мил.
Но аз като на облак в будно безсъзнание
по пътя смирено ще вървя
и търпение с шепи ще крада,
и ще се надявам да не пропусна случайността.
© Там Където Todos los derechos reservados