VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 55
24 jun 2022, 10:34  

Какво ли? 

  Poesía » De amor, Verso libre
808 1 4

Нищо не научих, нищо не разбрах,

нищо не намерих, нищо не спечелих,

нищо не познах.

Тялото ми бе обгърнато от рани,

душата скована бе от плач и мрак.

 

Теб прегърнах, теб сънувах,

теб докосвах, теб дочувах, теб усетих,

пред тебе онемях. 

Ти беше моята тайна, моята утеха,

моята причина, мой първичен грях,

моят шумен и несдържан смях.

 

С теб почувствах, с теб потънах, 

с теб изгарях, с теб долавях,

с теб препусках, с теб изпитах,

с теб рискувах, с теб пропаднах,

с теб на бездната до края стигнах аз

 

Без тебе плаках, без теб тъгувах,

без теб проклинах, без тебе чаках

както уморена котва чака своя моряк, без тебе търсих,

както океана търси своя бряг, без теб умирах аз.

 

Нещо исках, нещо виждах, нещо имах,

нещо пропилях, нещо чувах, нещо пазех,

нещо като силна нужда изживях,

нещо като непозната обич приласках...

 

Всичкото дотук с едничката дума

любов аз назовах.

 

 

© Veronika Mihova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм, Лени!! ❤️❤️
  • ЛЮБОВТА - двигателят на всичко!!!!
  • Така е - най-красивата и ценна дума, която трябва да бъде непрестанно в мислите, но най-вече в действията ни.
  • Много е хубаво - такъв голям необятен спектър от емоции и изживявания, накрая синтезиран само в една дума.
Propuestas
: ??:??