Какво ли?
Нищо не научих, нищо не разбрах,
нищо не намерих, нищо не спечелих,
нищо не познах.
Тялото ми бе обгърнато от рани,
душата скована бе от плач и мрак.
Теб прегърнах, теб сънувах,
теб докосвах, теб дочувах, теб усетих,
пред тебе онемях.
Ти беше моята тайна, моята утеха,
моята причина, мой първичен грях,
моят шумен и несдържан смях.
С теб почувствах, с теб потънах,
с теб изгарях, с теб долавях,
с теб препусках, с теб изпитах,
с теб рискувах, с теб пропаднах,
с теб на бездната до края стигнах аз
Без тебе плаках, без теб тъгувах,
без теб проклинах, без тебе чаках
както уморена котва чака своя моряк, без тебе търсих,
както океана търси своя бряг, без теб умирах аз.
Нещо исках, нещо виждах, нещо имах,
нещо пропилях, нещо чувах, нещо пазех,
нещо като силна нужда изживях,
нещо като непозната обич приласках...
Всичкото дотук с едничката дума
любов аз назовах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Veronika Mihova Все права защищены
