Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора...
Защото знам че тънат в самота.
Защото се превръщат във изчадия...
И врагове на любовта.
Боли ме, искам да помогна.
Но в тъмнината чувам глас!
Не жали за тях... На себе си помагай.
Излез от тоз измислен свят.
Подай ръка, и в утрото мъгливо
усмихни се и знай че всичко
във света, е подредена мисъл!
Когато на света усмивка подариш!
Той тройно на тебе ще я върне.
© Ангел Todos los derechos reservados