aap
928 el resultado
Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...
  72 
Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...
  54 
Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...
  54 
Боже, аз съм, аз... тоз който задава въпроси!?
Без дори да търся подходящи отговори...
Знам ги, в мен те живеят, като гълъби,
загубили свойте крила и гнезда.
Тежко се диша, когато гърлото, стискат ти. ...
  52 
Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник. ...
  28 
Нова вечер,стар проблем...
сънят не идва за кой ли път!?
В тъмата пак очи в сълзи си
бършиш,самотник без мечти.
Болезнено ме ръчка самотата... ...
  55 
Всяко добро, умножено многократно
със зло... обжарено с злъч и отрова!
Нахално сочи със пръст, не търси
туй що е истина Свята.
Всичко е вече тъма ...оргия!? ...
  67 
Обичам те ,Свят, макар да знам
че водиш ни към края!
Мразиш ни ,че толкоз сме бавни...
плужеци ,безпардонни.
Как мразя лъжата...боли! ...
  78 
Къде е... ?Кое! Попита ме времето.
Къде е вярата в тях... лъжата ли тачат!?
А дали не лъжат нас... Наивниците.
Кокуди от памукова плантация.
Риба уловена с примамка... ...
  112 
Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
  117 
Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...
  90 
Сълзи,сълзи,сълзи...времето знае,
че болката в тебе гори,горчи!
Тъжен си ,самотен сред близки...
не спиш,о от одавна не можеш.
Мислиш,кроиш,на надеждата вярваш!? ...
  82 
Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!? ...
  126 
Начало, скрило идеала свой...
продало без свян свобода .
Налага свой си режим...
за облага на само един.
Без капка съмнение... ...
  93 
Афиш,реклама,очакване...оперета голяма.
Билетите вече изкупени от елита закупени.
Но дилари в мрака предлагат,билети
за вип места,и магия ,даже ти плащат...
да седиш до края на измамна игра. ...
  107 
Загиват мечтите, една по една.
А дявола с усмивка ехидна...
пренарежда Света.
Потайнство, скрупол, лъжа!?
Чекията точат лъжа и вина. ...
  144 
Нямах, нямам и едва ли ще имам...
Но мечтал съм и още мечтая,
човешкото в мен да запазя.
Сиромах съм, о , Боже, самотен.
Птиците крила имат... ...
  131 
Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...
  138 
Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...
  87 
Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...
  124 
Къде е истината...
Може би в очите на лъжеца,
успял да залъже Народа без право.
Химия, тайнство, прокоба...
И ето изчезва Народа. ...
  138 
Когато звезното небе покаже
тайните си скрити от деня...
И бършеш си сълзите в самота!
Крадецът ,тоз мръсник всеяден,
роден от ревност и тъга. ...
  121 
Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...
  127 
Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...
  109 
Спят ли безсънните нощи!?
И дали сънуват цветни безсмислици.
Горчат ли им самотата
и плачът на децата.
Сиротни души, търсят ли близост! ...
  126 
Защо Светът мрази вестоносците...
Нима са те врагът!?
За истината те говорят...
За пъпа на Света.
Истината знам, горчи... ...
  129 
Отново с вятъра си мерим силите...
кой кого ще победи,
на лъжата ли да вярваме
и на себе си с' сърце да си простим.
Злобата любов ли ражда!? ...
  130 
Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
  177 
Скара, пушек, аромат...
някой шишове пече на скара пак?
Музика, купон и глъч...
Бира, вино, хапчета за цвят.
Купонът вече е в мъгла... ...
  126 
Знам, че не съм от тези... които
стихове редят със жар!
Имам граматични грешки...
но имам свой си идеал.
Завиждам си, че най-добрите ...
  152 
Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра! ...
  145 
В този Свят толкова объркан...
Надеждите са просто някакъв мираж!?
А устните дали вълшебство подаряват...
На любовта дали са аромат?
Врагът ни вече в тъмното не дебне... ...
  205 
Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница... ...
  150 
Когато утрото нощта събуди...
Когато вярата намери път...
когато любовта ти се усмихне,
повярвай, не си самотен в този Свят.
Когато слънцето изгрее ...
  232 
Влизаш ли в обувките на другите!?
Усещаш ли живота им, кажи?
Вярваш ли, че щом не знаеш...
По-малко в тебе ще боли.
Търпиш ли болките човешки... ...
  225 
Косата твоя между пръстите усещам...
А теб усещам с аромат, кожата ти...
божествена наслада, кафява – шоколад!
Усни, Боже, май че се повтарям.
Утро е , очи с' сълзи отварям... ...
  118 
Отново ноща поднася ми сънища...
Неясни въпроси, а отговор – не.
Поличба, мълчание, верою, Светове.
Камбана бие на тихо.
Тиха нощ... звезди търсят утеха в небето. ...
  116 
Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!? ...
  107 
Не се научихда бъда сянка...
Да съм невидим, с влас обвързан!?
Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
шамари на невинните да бърша!
Че защо тогава камбаната да бия! ...
  153 
Не е виновен който взима...
А този който си мълчи.
Виновника го знаят всички...
Но надали някой ще го оповести.
В България на мода е не зная... ...
  139 
Propuestas
: ??:??