aap
847 el resultado
Лъгах себе си с години...надявах се,Защо?
Отчаяно ,доброто търсих...и за какво!?
Алчност ,не, в мене тя не съществува.
Но вятър луд мислите покрива.
Злоба,вяра ,слънчев лъч... ...
  57 
Самотните... самотни ли са или самотата
ги крепи и дали усещат тъмнината
на човешките беди. Тъгуват ли!?
Преглъщат вярата с лъжи.
Нали Светът за хората живее... ...
  60 
Взимах, давах, получавах...
Надявах се, дори сърдечно вярвах.
Свидетелства, надежди давах...
И за какво!?
На четири очи споделях... ...
  49 
Нощта звездите крие...
от страх да не загуби светлина!
Магията която Притчи ни разказва,
че нявга велики сме били!
Сега звездите в матово блестят. ...
  58 
Защо винаги търсим, облага...
някой от някъде реверс да направи!?
С комплименти да ни съсипе...
че сме най добрите... а стига де.
Не сме ли хора... обикновенни! ...
  96 
Дали оловото решава...
кой път да хване уплашения брат.
Дали примерът решава, кой кога и как!?
Мирисът на гнилоч ли решава...
Тъга,тъма...защо не пишеш за любов. ...
  103 
Плаче ми се
Ей, Бога ми, плаче ми се...
Душата ми страшно кърви.
За благо мечтая,давам душа!
А винаги самотен всяка нощ умирам. ...
  76 
Безсънна нощ
от А.А.Павлов
Залагах на сляпо...вярвах в доброто.
Мълчах,дори да ми се искаше...
да изкрещя че , не вярвах, спрете и тишина!? ...
  105 
Тази нощ не мога да заспя!
Не че бе различна...
Не бе от лудите... май бе самотна...
но истински лудешка.
Бях тъжен... но различен. ...
  101 
Кога за последно... ръка подадохте!
И кога за доброто се борихте.
И дали истински се отдадохте,
или със фалш усмивка дарихте!?
Не се ли страхувате, че ще загубите? ...
  156 
Раждаме се, живеем... не защото
сме само Божие творение!
А и ничие задължение не сме,
че трябва да живеем в коловоза
на съмнение. ...
  89 
Ако птиците ,загубят си крилата...
Ако мечтателя загуби си мечтата...
Ако любовта загуби същноста си...
Ако умираме без да задаваме въпроси!?
Кой сме ние...сенки ,герой или ...
  155 
С очи забравили да гледат...
Търсиш брод несъществуваш.
Търсиш смисъл на това, дали
любовта все още съществува.
Светът клонира вече всичко... ...
  126 
Спиридон беше роден през шейсетте години на Соца, беше буден, но тих като църковна мишка, умееше да разсъждава и да не вярва на туй що му кажат. Но неусетно годините минаваха и каките много го слушкаха, галеха, защото умееше с думи красиви да омайва тъмните друми. А той не искаше да вярва във Соца н ...
  148 
Кой ще сложи одеждите на Бога...
И ще каже, Господи, не мога!
Ще заспи от майчината песен тиха...
от бабината приказка за плът горчива.
Самота... от пламъка на свещ, искра ...
  137 
Сега, когато в тишината към небето гледам...
тъга поглъща моя взор...
не знам, но ме обзема обич и плаче моята душа-кошмар.
Величие? Продал си себе си за грехове.
О тишина, измамнице греховна... ...
  134 
Омръзна ми да плача и да страдам...
Омръзна ми да бъда хладен като лед.
Надеждата отдавна съм загърбил!
Човек самотник, но глупак едва ли...
Защо обърквам винаги нещата!? ...
  103 
за читатели над 12 г.
Когато паднеш във лайната...
не казвай че не ти смърди!?
Смърди, че чак ти се повръща,
но само тук не го прави. ...
  164 
Бях добър човек и още съм такъв...
но казват злото никога не спи!
И нарани ме ти, не само сърцето, но
намери начини и с черни магии ме отрови ти.
Внедряваш в хората че съм жесток... ...
  161 
Сън сънувах... странен сън.
Че Народа наш любим...
потънал е в измамна крива,
спиралата на злъч горчива.
За него много се кълнат... ...
  184 
Умно ли е да споделяш мисли!?
Или просто ти си идиот...
не виждаш ли че всичко тъне
в пошлост и лъжи. Слепец не е.
Родолюбец... не. Човек ,нормален ...
  103 
Тишина... най-тъмната материя.
Навява страх, студ, самота...
тъмнина, борба за оцеляване.
Като камбана в мрака тя звъни.
Огън, пламък, тишина... ...
  118 
Кога... кога ще се науча,
че в стиховете трябва
единствено да пиша за любов –
несподелена, разтърсваща!?
Тогава може би ще ме четат! ...
  156 
Всеки човек е... Светец!
Бори се с нещата в който вярва.
Раздава мъка, вяра, обич, тъга
За верую свое и даже се жертва.
Но верници ли сме ние!? ...
  134 
Силата е в истината...дори горчива
да е тя!Преглъщаш,пиеш вода студена.
И продължаваш ,напред към вечността.
За правото,човек да бъдеш...
Губиш своята душа,надяваш се и молиш... ...
  97 
Колко омраза има в душите ни...
неволно изкривяваме истини.
Без вина, вина вменяваме...
и на врага ръка подаваме!?
Търсим лесния начин, ...
  161 
Тиха нощ, дори и Бог в звездите гледа.
Тъжен ли е... или лош, това го знае само той.
Горчи надеждата му, че вярваше на хората...
та нали той сам ги сътвори.
Къде се сбъркаха нещата!? ...
  127 
Омръзна ми от тази свобода...
Измислена от фалш, горчива...
лъжа е всичкото това!?
А тук Народът си отива.
Не мълчете... високо говорете. ...
  240 
***
Вярваш ли... попита ме съдбата!?
Недей не вярвай във лъжи...
а егото потъна във тъгата.
И каза ми не вярвай на лъжи.
  101 
Очите невинаги виждат...това което
душата копнее,и тайно се крият в сълзите
на сърце тъгуващо за нея.
Сълзи,тез бисери тъй скъпоценни
солени но с мед овкусени. ...
  112 
Сянката призрак ли е или е
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...
  133 
Истината всички знаем...
но за нея нищичко не правим!?
Трудно с нея се живее...
а и нощите бледнеят.
Всички знаем де ни е вината, ...
  150 
Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...
  124 
От дете мечтаех стихове да пиша...
светът красив исках с думи да опиша!
Но всеки път започвах с любов но...!?
Вкус горчив душата ми засича.
Не знам ...в мен ли е вината! ...
  144 
Тази нощ звездите са се скрили...
не от свян или от самота.
Небето тъмно крие свойте печали
от срам, че загубили сме човечността.
Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове. ...
  126 
Ако рибата нямаше нужда да плува,
тя щеше да да спазва асфалтните знаци!?
А дали щеше да може да диша,
щом водата и липсва?
Дилема човърка съзнанието,свое ...
  235  13 
Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа. ...
  121 
Сбогувам се с любови и мечти...
без време предавах любовта си.
В отчаян опит на себе си да си простя,
враг станах си и трудно ще се справя.
Защо в нощите будувам...? ...
  131 
Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци. ...
  169 
Секунда ми трябва... да натисна спусъка.
Секунда от моят живот... и тогава!
Тишина, защо... Боже, приеми ме с любов.
Враговете не изпитват вина... така е.
Смелите първи умират. Вярно е. ...
  142 
Propuestas
: ??:??