aap
978 el resultado
Събужда ли звъна камбанен... глухите!?
Не тези дето нямат слух! А непукистите.
И чуват ли молитвите на тихите...
хората със благодат, бедни, но с душа.
Във тъмното спят ли страховете... ...
  58 
Когато истината разберем...
когато с години стоим на този кръстопът!?
Когато всичко ни е ясно, но ползваме
живота... безопасно, от страх ли?
Бога ми, че то е ясно, решено е кое? ...
  68 
Когато всяко зло погълне от своята отрова...
и усети вкуса на горчив бадем!?
Дали ще се помоли, ще попита,
за какво човека е роден.
Кога доброто ще извика...стига мъки!? ...
  89 
Защо няма хора, които за Родина да милеят.
Къде изчезнаха сърцати патриоти!
Защо Родина крие сама врага си!?
И пие от отровата лъжа.
Къде изчезнаха ,героите...тез дето, ...
  84  10 
Силните не плачели... Защо ли?
Май аз не съм от тях,плача,чак
не се и спирам, срамно ли е,
или грях. А може би и слабост.
Дали когато Бог решил е, мене , ...
  85 
Сега, нощта когато тъмнината я обвзела...
Когато сърцето търси светлина!
Надеждата копнее да намери път...
Път, от който може любов да оцелее.
Гълъб Бял, скрит във клони голи... ...
  87 
Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден, ...
  103 
Когато надеждата загуби надежда...
когато сърцето загуби любов...
какво му остава на човек!
Да преглътне гордост и чест.
А може би трябва да стане, ...
  120 
Понякога, о, Боже много често...
обзема ме тъга, защо!?
Горчи дори в съня ми горчилката,
успява буден, ако не... кошмарен.
Да се будя и да питам, защо, кажи! ...
  136 
Като се върна назад... във времето,
когато за първи път пишех поезия!
Тогава сегашните стари поети си правехме
пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?
Дори вече не се познаваме и дори... ...
  162  12 
Не завиждам на тези, който пишат
за любов, красота и облаци бели...
Но се чудя, защо толкова слепи ставаме,
че не виждаме накъде върви Света.
Тъжно, комично... трагично. ...
  124 
Земята тъжно диша от Балкана!!!
Полуострова попаднал е в мъгла.
Хлад, тъга, смърт, тегоба, о, Боже...
Балканите са мъки и сълзи сега, отново.
Бедни, тъжни, неразбрани, а нявга ...
  118 
Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...
  155 
Дяволът и той е човек...
защо го виним и превръщаме в враг!?
Защо го караме без причина да ни мрази...
Заради нашите болести и зарази.
Защо не се научихме с любов да прощаваме! ...
  110 
Тихо е, Защо ли, може би пред буря!?
Звезди искрят в тъмата на раздора.
Каша ама по от бабината ,загоряла...
и отново пак сме на финала.
Тиганът загорял предава привкус ...
  145 
Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...
  122 
Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...
  177 
Крием се във домовете свои...
и молим се да ни подмине този ад!?
Да търсим правдини... но да не засягат нас.
Да спим в копринени чаршафи!
Да се оплакваме че ни сърбят. ...
  152 
Фалшив живот, фалшиви хора!
Няма да се променим!
Гризем си ноктите, защото...
Светът шапката ни накриви.
Толкова отрова се изсипа... ...
  164 
Защо виновният търси виновни?
Защо злобата ненавижда доброто!?
Защо мълчанието изнервя виновния...
Защо мъченикът търпи болката.
Защо клеветят, когато са грешни? ...
  146 
Нощ за прошки... а за какво да простя!?
И дали аз не съм този, който най-много греши.
Знам, далече съм от безгрешните...
А дали не се възгордяват от туй!?
Безгрешни няма, всички сме хора... ...
  141 
В тишината на викове забулени...
В лъжовната вяра на бури отминали...
На кладата чуват се викове, о истина,
от кога вече глас не отправяш.
А и играта вече не радва душата. ...
  103 
Не винаги успяваме да покажем,
истинските чувства...не знаем как!
Защото думите засядат в гърлото
и като отрова ни горчат.
Преглъщаме все едно стъкла начупени ...
  114 
Свят толкова объркан от свойте терзания...
създал безброй излишни бесове, Защо?
Кому са нужни непонятните мъчения
нали за нас Господ се роди, умря.
Мъченици... о не, грешници безбожни, ...
  113 
Със чаша вино разредено със вода,
втренчен в времето ни диво...
Мечтая ли или тъжа това дори и аз не зная
Самотен сред викове кресливи, до кога!?
Объркан Свят, хора в сенки скрити. ...
  135 
От много време сън не ме спохожда...
душата ми не дава ми покой!
Горчи надеждата бездетна, че чака
новия герой. А кой е той!?
Притихнала лъжа в тъмното се крие. ...
  119 
Айранът се вкисна, бозата кипи...
времето Света промени.
Маските падат една по една...
сложното просто е... то е игра.
Тез с малките... пъчат се много. ...
  154 
Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота. ...
  180 
Уморих се... да се боря и защо?
Виновно гледа ме страха от вътре.
Хлад като ненавист от това,
че истински копнях за любовта.
А пробвах, Бога ми, безкрайно много... ...
  111 
От пота най по... потънахме в едно...
От кой не скача... и майтап!?
Европа сама си сложи крак.
Конфузна работа, голям майтап.
Украйна плаши ни със крах. ...
  175 
Пухкави облаци но от лед сътворени...
измамни и много студени, лъжовни!
Утрини тъжни по стъклото рисуват
красиви измамни неща. Илюзии, тайни.
Светът обвит е в лъжа,защо? ...
  121 
Доброто, отдавна то не съществува.
Във грях потънал е светът.
Разбойници кръщават ни децата.
А вярата покриха със лъжата...
В грях ли ще живеем,до кога? ...
  150 
Устните сами ли търсят устните на други...
сърцето тръпне ли за грехове!?
Човека сам наказва се защото...,
по лесно търси чужди грехове.
По-лесно можем да преглътнем ...
  147 
Не знам... да се радвам ли или да плача!
Или да търся по-лесно решение на тази задача!?
Да гоня "Михаля", вятъра на забравата.
И да знам, че вече го няма началото.
Тъмна нощ, тишина, вятърът леко нашепва. ...
  161 
Усмихваш ли се... а защо плачеш, кажи!?
От радост ли... или от болка, кажи ми, кажи.
Стар ли си... или младост не знаеш?
Любов ли загуби или не си...
Сълзите ти горчат ли или искрят!? ...
  160 
— Защо плачеш – попита душата ти...
— Горчи ли ти скръбта!? Защо,
нали си Ангел... но лишен от крила.
Е, къде са фамфарите, декорите, славата?
Не аплодирайте фалша, той е измама. ...
  152 
Спрях да снимам себе си защото!?
Усещах, че злото бе близо и редеше
тарото за някакви заблуди.
Рушеше стени,окови и пръскаше злокоби.
На грешниците даваше надежда... ...
  165 
Спят ли облаците в небесата...
И дали мъглата им е брат!?
Дали от висините свят им се завива...
И Слънцето дали на тях е брат?
Въпросите... не спират да мълчат. Защо? ...
  184 
Всеки сам ражда свойте сънища...
и дава надежда на мисли горчиви.
Обича, защото си мисли, че ще получи
от същото!?
Лъжата най-лесно преглъщаме! ...
  150 
Свят... иди го разбери...!?
Сърцето вече даже тебе не познава.
Не спиш, какво че нищо ново тук не става.
А иначе – прогнози, хороскопи, предсказания.
И безкрай разочарования. Мляко...? ...
  256  10 
Propuestas
: ??:??