12 ene 2008, 11:04

Какво ли живота без нея ми струва?...

879 0 23
 

                                                                                                                    На Л.

 

Момче.

На четвърти етаж.

И любов -

угаснала струна...

Пари в него

огнен въпрос:

„Какво ли животът

без нея ми струва?"...

Хризантеми.

Перон.

Тишина.

Сълзи.

Поглед объркан.

Блед хербарий

тя сви у дома...

Тя...

до болка

наивна...

 

Млади, чисти.

Без сянка.

Без страх.

Бели,

крехки,

невинни...

Нещо стана...

Съдбата

без жал

ги преви -

тях,

и любовта им...

--------------------------

Мъж. Жена.

Телефон.

Светла

струя

по жицата

бяга...

Помъдрели

със времето

те,

свойта обич

в приятелство

свидно държаха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наведе на размисли...
  • Красиво...
  • "Момче.

    На четвърти етаж.

    И любов -

    угаснала струна...

    Пари в него

    огнен въпрос:

    „Какво ли животът

    без нея ми струва?"...

    Хризантеми.

    Перон.

    Тишина."

    Много ми харесва,рисуваш!

  • Върнах си лентата назад,КрисиИ ти ме накара да си поровя кутиите с хербарииС обич!
  • Браво, Криси!!! Прегръдка!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...