Какво ли живота без нея ми струва?...
На Л.
Момче.
На четвърти етаж.
И любов -
угаснала струна...
Пари в него
огнен въпрос:
„Какво ли животът
без нея ми струва?"...
Хризантеми.
Перон.
Тишина.
Сълзи.
Поглед объркан.
Блед хербарий
тя сви у дома...
Тя...
до болка
наивна...
Млади, чисти.
Без сянка.
Без страх.
Бели,
крехки,
невинни...
Нещо стана...
Съдбата
без жал
ги преви -
тях,
и любовта им...
--------------------------
Мъж. Жена.
Телефон.
Светла
струя
по жицата
бяга...
Помъдрели
със времето
те,
свойта обич
в приятелство
свидно държаха...
© Криси All rights reserved.
И ти ме накара да си поровя кутиите с хербарии
С обич!
