Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.
Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра.
Усетих страст, любов в моя млад левент,
сладостен дъх на пролет, лято, есен зима.
Приех го със сърцето си в тоя момент.
Но нещо сетих се и пак попитах Бога,
дали ще му родя прекрасни синове.
Отвърна ми с глас студен: „Не мога
да променя това, което в древност бе.“ ...