3.05.2019 г., 23:44

Какво ли поисках

373 0 3

КАКВО ЛИ ПОИСКАХ

 

Поисках от кал Адам да си направя.
И го направих величествен красив...
Но нещо липсваше. Помолих се накрая
на Бога, да добави образ по-щастлив.

 

Той чу ме и добъви сърце, душа и вяра.
Усетих страст, любов в моя млад левент,
сладостен дъх на пролет, лято, есен зима.
Приех го със сърцето си в тоя момент.

 

Но нещо сетих се и пак попитах Бога,
дали ще му родя прекрасни синове.
Отвърна ми с глас студен: „Не мога
да променя това, което в древност бе.“

 

„Нима аз, Боже, с Авел и Каин ще родя?
Не искам, Господи, убиец да създам!“
„Ти поиска, мила, за свой съпруг Адам.
Не мога нищо друго от себе си да дам.“

 

Разбрах, че каквото и да поискаме,
в нас и Рая, и Ада ще се плодят.
Настръхнах от страшната истина.
Съжалявам, но така устроен е светът.

 

03 05 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...