Навремето бях чула песен, чийто текст ме развълнува
и не, че много интересен е, но верен много, ми се струва.
Че времето през нас минава, че вижда моето дете
как тялото ми остарява, а душата - не!
И днес за мен звучи крилато и страшно вярно тази фраза!
Душата ми е роза жива в пропукана и стара ваза.
До тук успях да я опазя, (душата, розата демек),
и днес не спирам да я браня, усещам се добър човек.
Живея с тази мисъл леко, със нея чувствам се добре.
Това му трябва на човека - поне на мен - добро сърце!
© Мария Борисова Todos los derechos reservados