– Ох, как боли направо ме изгаря,
ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.
Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна
и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.
– Приятелю, кажи какво те тревожи,
да подам ръка аз мож, ти предложи,
само сподели свойта скрита рана,
а аз към изчезване ще я подканя.
– Ох, стандартното е както ще да предположиш,
с друг проблем не можеш да ме разтревожиш:
и в учението и в работата, и в развитието – се ме бива,
само в тая област всеки мой талант застива.
– Ха, така и предполагах приятелю мой –
Пред сърцето ти отново направен е завой,
но за да помогна кажи по подробно –
Как отново си остана момче от любов свободно?
– Ох, от къде да започна да ти угодя на интереса?
Ами едно момиче отново ме хареса .
В началото ми беше малко прозаично
и не виждах нищо по-различно,
запазваше си моята търсачка жадна,
докато изведнъж нещо ме не грабна.
Не мога да разбера какво точно беше,
но за него всяка моя частица копнеше.
И таман стръвта си клъввах...
„Тамън тамън“ абе направо си хлътнах...
И тя не просто спря да стъпва,
а сякаш взе да се отдръпва.
Отново взе да възниква въпроса,
който вече толкоз тежко душата ми дамгоса:
„Какво не е наред с мен“
и ако трябва да съм откровен,
още първия път проблемите открих
и много силно ги сломих,
но ето, че липсва още нещо,
а може и да е по зловещо,
защото в моите очи аз съм невероятен –
Всеки мой ущърб надалеч е отпратен.
Откакто се помня най-хубавото у мен бе волята
и тя изигра в живота ми ролята,
да мога всичко що не ми харесва да прекърша
и тъй живот със щастие да обвържа .
Но сега се замислям че може да бъркам,
защото както и докато спя не знам дали хъркам,
че съм страхотен може да си въобразявам,
а всъщност един дришльо да си оставам
и това обяснява, че щом човек ме опознае,
че ме е харесал ще се разкае…!
– Ау, къде ти е отишъл оптимизма,
той ти придаваше харизма.
Ти си човека който колкото и живота му да е крив,
винаги намира начин да остане щастлив .
Две неща: първо вече веднъж те боля
и ти въпреки всичко устоя,
тогава си мислеше че няма по добра
и сега мисълта ти е на същата софра,
обаче вече знаеш че тогава сбърка...
И сега вероятно мисълта леко ти се търка... ;)
Спокойно за теб живота има план
и може да си сигурен – по-добър от твоя блян...!
А за другото : доколкото разбрах,
при теб проблема е просто един страх,
защото ти още не си отсечен,
а просто си недостатъчно печен
и се опитваш ако можеш тънко да минеш:
Да предвидиш вероятно ли е да залинеш,
има ли тя чувства да разбереш овреме
и да се избавиш от тежкото бреме.
Но нещата така не стават,
нейните чувства още плават.
Ти трябва да се бориш,
вместо плана лесен да отвориш!
И ти знаеш, щом те грабва,
дори и тя да те не ще,
направи каквото трябва,
пък да става к,вото ще…!
© Зами Слисев Todos los derechos reservados