– Ох, как боли направо ме изгаря,

ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.

Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна

и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.

– Приятелю, кажи какво те тревожи,

да подам ръка аз мож^, ти предложи,

само сподели свойта скрита рана,

а аз към изчезване ще я подканя.

– Ох, стандартното е както ще да предположиш,

с друг проблем не можеш да ме разтревожиш:

и в учението и в работата, и в развитието – се ме бива,

само в тая област всеки мой талант застива.

– Ха, така и предполагах приятелю мой –

Пред сърцето ти отново направен е завой,

но за да помогна кажи по подробно –

Как отново си остана момче от любов свободно?

– Ох, от къде да започна да ти угодя на интереса?

Ами едно момиче отново ме хареса .

В началото ми беше малко прозаично

и не виждах нищо по-различно,

запазваше си моята търсачка жадна,

докато изведнъж нещо ме не грабна.

Не мога да разбера какво точно беше,

но за него всяка моя частица копнеше.

И таман стръвта си клъввах...

„Тамън тамън“ абе направо си хлътнах...

И тя не просто спря да стъпва,

а сякаш взе да се отдръпва.

Отново взе да възниква въпроса,

който вече толкоз тежко душата ми дамгоса:

„Какво не е наред с мен“

и ако трябва да съм откровен,

още първия път проблемите открих

и много силно ги сломих,

но ето, че липсва още нещо,

а може и да е по зловещо,

защото в моите очи аз съм невероятен –

Всеки мой ущърб надалеч е отпратен.

Откакто се помня най-хубавото у мен бе волята

и тя изигра в живота ми ролята,

да мога всичко що не ми харесва да прекърша

и тъй живот със щастие да обвържа .

Но сега се замислям че може да бъркам,

защото както и докато спя не знам дали хъркам,

че съм страхотен може да си въобразявам,

а всъщност един дришльо да си оставам

и това обяснява, че щом човек ме опознае,

че ме е харесал ще се разкае…!

– Ау, къде ти е отишъл оптимизма,

той ти придаваше харизма.

Ти си човека който колкото и живота му да е крив,

винаги намира начин да остане щастлив .

Две неща: първо вече веднъж те боля

и ти въпреки всичко устоя,

тогава си мислеше че няма по добра

и сега мисълта ти е на същата софра,

обаче вече знаеш че тогава сбърка...

И сега вероятно мисълта леко ти се търка... ;)

Спокойно за теб живота има план

и може да си сигурен – по-добър от твоя блян...!

А за другото : доколкото разбрах,

при теб проблема е просто един страх,

защото ти още не си отсечен,

а просто си недостатъчно печен

и се опитваш ако можеш тънко да минеш:

Да предвидиш вероятно ли е да залинеш,

има ли тя чувства да разбереш овреме

и да се избавиш от тежкото бреме. 

Но нещата така не стават,

нейните чувства още плават.

Ти трябва да се бориш,

вместо плана лесен да отвориш!

И ти знаеш, щом те грабва,

дори и тя да те не ще,

направи каквото трябва,

пък да става к^,вото ще…!