Какво ни става... Мина много време.

И двамата ли чувстваме това,

което някога взаимно си отнехме

и никъде не го открихме досега?

Какво ни става... Приличаме на ученици.

Подтискащи преливащи и стоплящи вълни.

И сякаш сме затворени в клетки птици,

освободени изведнъж от сивите стени.

Какво ни става... Знаем. Страст и огън.

С воля или с друг до себе си, не се гаси!

Не свърши нищо с казаното "Сбогом",

остана тръпката душата да гори.

Отдавна беше... Дали се оправдавам?

Че искам те по-силно от преди?

Ала вина да чувствам  за това така и не успявам.

И двамата ли сме виновни... Може би...