11 февр. 2010 г., 15:21

Какво ни става...

994 0 1

Какво ни става... Мина много време.

И двамата ли чувстваме това,

което някога взаимно си отнехме

и никъде не го открихме досега?

 

Какво ни става... Приличаме на ученици.

Подтискащи преливащи и стоплящи вълни.

И сякаш сме затворени в клетки птици,

освободени изведнъж от сивите стени.

 

Какво ни става... Знаем. Страст и огън.

С воля или с друг до себе си, не се гаси!

Не свърши нищо с казаното "Сбогом",

остана тръпката душата да гори.

 

Отдавна беше... Дали се оправдавам?

Че искам те по-силно от преди?

Ала вина да чувствам  за това така и не успявам.

И двамата ли сме виновни... Може би...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...