Какво ни става...
Какво ни става... Мина много време.
И двамата ли чувстваме това,
което някога взаимно си отнехме
и никъде не го открихме досега?
Какво ни става... Приличаме на ученици.
Подтискащи преливащи и стоплящи вълни.
И сякаш сме затворени в клетки птици,
освободени изведнъж от сивите стени.
Какво ни става... Знаем. Страст и огън.
С воля или с друг до себе си, не се гаси!
Не свърши нищо с казаното "Сбогом",
остана тръпката душата да гори.
Отдавна беше... Дали се оправдавам?
Че искам те по-силно от преди?
Ала вина да чувствам за това така и не успявам.
И двамата ли сме виновни... Може би...
© Елена Елена All rights reserved.
