Какво от този свят ще отнеса? Какво ще взема, като си отивам? Дали ще е на птиците гласа или парче небе, разхвърляни звездите? Дали ще спомням си неща, тъй малки, даже незначими? Дали ще крача аз едва, ще шепна ли "Прости ми..."? Дали с усмивка ще поема и няма поглед да обърна? Или със сълзи сбогом ще си взема? Дали ще искам да се върна? Дали ще съм самотна и унила или ще ме изпращат много хора? Дали света ще бъда покорила? Ще разперя ли криле в простора?
Ще вземеш всичко, онова което
е скрито във очите на детето
и нежността безмерна на жената,
и мъдрата усмивка на земята...
И споменът за първата раздяла,
и всичко ти, което си раздала
при теб ще се завръща многократно.
До онзи миг последен. И обратно...
Животът е една въздишка.
Скръб и радост са едно.
Съдбата е разумна нишка
между лошо и добро.
Не се страхувам от разруха-
вярвам в светлите неща.
Когато тръгвам си оттука,
пак ще славя Любовта...
Пожелавам ти,тук,сега и в момента да вземеш всичко от живота,пожелавам ти да не си самотна,а криле имаш ,просто ги използвай,сега е твоето време.Харесва ми стихът ти.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
е скрито във очите на детето
и нежността безмерна на жената,
и мъдрата усмивка на земята...
И споменът за първата раздяла,
и всичко ти, което си раздала
при теб ще се завръща многократно.
До онзи миг последен. И обратно...
Поздрави и още много сияйни и вдъхновени мигове!