12 ago 2006, 20:08

Какво са хората за тебе?

  Poesía
971 0 14

Какво са хората за тебе?
Обвивка скъпа или пък душа.
Кажи ми? Искам да узная,
дали със тебе не греша.

Сърцето друго ми говори,
аз също вярвам във това.
Жена прекрасна си и зная,
за мене правиш чудеса.

Ръка подаде в тежко време.
До мен застана кат приятел.
С  усмивка сваляш мойто бреме,
с теб станах реалист - мечтател.

Какво са хората за тебе?
В тях търсиш друга красота.
Не гледаш тяхната обвивка,
а чувстваш тяхната душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много ми хареса! Толкова е искрено!!!
  • Здравейте и благодаря!!!
    Една поговорка гласи:
    - По дрехите посрещат, по ума изпращат!

    Нека приемаме хората не по това, къде живеят, какви постове заемат, как изглеждат, а по това какви хора са!
    Приятна вечер на всички!!!
  • Браво, Христо!
    Красотата на човека се таи в неговата душевност! А няма по-красив от този, който носи чиста и искрена душа! Поздрав!
  • Стихът е много хубав. Само това "кат" страшно ме дразни. Звучи ми едновремешно. Без да се пиша за поет, предлагам ти да го смениш с нещо от рода на "докосна ме като приятел"...
    Този стих събуди размисли в мен.Подейства ми. Дъщеря ми(16 г.) винаги съди за хората по визията. Винаги съм и казвала да гледа вътрешната красота, но тя не слуша. Наздраве за истинските приятели!
  • Хубав стих, романтичен, отива ти!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...