14 abr 2009, 21:18

Какво ще бъде някога...

  Poesía
589 0 4

 

Какво ще бъде някога, когато

отново се завърне Любовта -

по-силна,

по прекрасна от живота?

Какво ли ще завари на света?

Две хиляди години не успяхме

да победим страха си и гнева,

а върху пясък

кули си градяхме.

Живеехме

сред власт

и суета;

сред идоли -

и древни, и модерни,

сред  култове, заблуди

и лъжи...

А вътре във душите ни

е черно,

в зародиш

страдат вери

и мечти...

 

Какво ще бъде някога, когато

пред Господа

застанеш

точно ти?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...