23 feb 2011, 20:34

Какво става?

Poesía

922 0 1

Никой не разбира лунатика.
Марсианеца за луд го мислят.
Еднообразие от многообразие
заля света
и никой не запази това,
което е най-ценно за живота.
Любовта отива си...
Красотата скрива се!
Реалността засрами се
и в черупката си - прибира се!
Светът прокрива се
с нечестие, злоба, тъга и мрак...
В нереалната реалност крият се
онези, които сътвориха
този фалшив свят.
Разбра ли ме някой
или просто съм сама
на тази многолюдна
и различна Земя...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Здравей!

2011-04-02T18:48:55+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0