Feb 23, 2011, 8:34 PM

Какво става?

  Poetry
925 0 1

Никой не разбира лунатика.
Марсианеца за луд го мислят.
Еднообразие от многообразие
заля света
и никой не запази това,
което е най-ценно за живота.
Любовта отива си...
Красотата скрива се!
Реалността засрами се
и в черупката си - прибира се!
Светът прокрива се
с нечестие, злоба, тъга и мрак...
В нереалната реалност крият се
онези, които сътвориха 
този фалшив свят.
Разбра ли ме някой 
или просто съм сама
на тази многолюдна
и различна Земя...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Спаска Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...