ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
13 abr 2010, 21:09

Какво те накара да видиш небето

828 0 7

Какво те накара да видиш небето?

Погледна нагоре.

Различен си днес.

Отдавна те моля да бъдем, където

живеят мечтите на собствен адрес...

Отдавна очаквах от синята радост

над нашите мисли да бликне живот.

Преситени бяхме от толкова гордост

и някак по навик живяна любов!

Додея ми цялата хорска поука –

да стъпваш нагоре по чужди съдби...

А нашето щастие – ето го, ТУКА -

пред нас е,

с години на крачка стои...

 

Оставаше само да видим небето –

изпълнено с нежност, простор и звезди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0