А сега кажи... какво ти липсва?
*
Дали е чувството в стомаха?
Или пък е допирът на устни?
Помниш ли, когато плака?
Чакаш. А редиците са пусти.
Искаш и преплетените пръсти.
Копнееш ли за дългото ви лято?
Молиш и за гривните ѝ пъстри.
Викаш. А гласът излиза плахо.
Жаден си за морски вятър.
Гледаш как прожекторът угасва.
Част си от един спектакъл.
Плачеш. Публиката ръкопляска.
© Мария Todos los derechos reservados