И сънувам те още,
знам ли защо,
от теб какво не видях,
но бе малко добро!
Сънувах как те спасявам,
за хиляден път,
отново от тебе самата -
навярно още съм луд!
Хващам се как още мечтая,
как се срещаме влюбени в рая,
притихнали във магия красива,
в която ти си още чиста, спокойна, щастлива...
А ти си живееш във мрака -
мразиш всичко в света,
очаквайки тихичко знака,
че можеш вече, да се разделиш със страха!
Но сигналът не идва -
не чуват твойте уши!
И макар да си толкоз красива,
студени остават твойте сини очи!
Студени, и някак повърхностни!
Търсейки сигурност, в първични желания!
Живееш, любовта си забравила,
а душата ти е задушена
в терзания!...
Но сънувам те още -
лека и жива,
едно момиче
по детски красива...
Така ще те помня!
За любовта ни - предимно добро!
Отдавна твойта сянка не гоня -
каквото било е било!
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados