И сънувам те още,

знам ли защо,

от теб какво не видях,

но бе малко добро!

Сънувах как те спасявам,

за хиляден път,

отново от тебе самата -

навярно още съм луд!

Хващам се как още мечтая,

как се срещаме влюбени в рая,

притихнали във магия красива,

в която ти си още чиста, спокойна, щастлива...

А ти си живееш във мрака -

мразиш всичко в света,

очаквайки тихичко знака,

че можеш вече, да се разделиш със страха!

Но сигналът не идва -

не чуват твойте уши!

И макар да си толкоз красива,

студени остават твойте сини очи!

Студени, и някак повърхностни!

Търсейки сигурност, в първични желания!

Живееш, любовта си забравила,

а душата ти е задушена

в терзания!...

Но сънувам те още -

лека и жива,

едно момиче

по детски красива...

Така ще те помня!

За любовта ни - предимно добро!

Отдавна твойта сянка не гоня -

каквото било е било!