Една след друга разцъфват звезди по небето.

Едно след друго светват цветя по полето.

Що е росна капка във цветчето,

все е бисерче в сърцето.

Върви Месец по небето

и се кланя на цветята по полето,

че е толкоз пъстра светлината...

Жалко! Не познава аромата!

Ако можеше да го усети,

би почувствал слабост в коленете

и зареял поглед към небето,

би възкликнал:

Боже, каква красота е нацъфтяла!

Но, тази, долу, изпълва душата ми! Цяла!

(на родния ми български край - Свищов)