Една след друга разцъфват звезди по небето.
Едно след друго светват цветя по полето.
Що е росна капка във цветчето,
все е бисерче в сърцето.
Върви Месец по небето
и се кланя на цветята по полето,
че е толкоз пъстра светлината...
Жалко! Не познава аромата!
Ако можеше да го усети,
би почувствал слабост в коленете
и зареял поглед към небето,
би възкликнал:
Боже, каква красота е нацъфтяла!
Но, тази, долу, изпълва душата ми! Цяла!
(на родния ми български край - Свищов)
© Маргарита Ангелова Всички права запазени