27 oct 2015, 20:46  

Каквото и да е, ще съм до теб... 

  Poesía » De amor
470 0 7

Kогато заживея тихо в теб
и корените пусна надълбоко,
отпий ме, топло мляко с мед,
със мене  се издигай нависоко.

Когато се прибираш уморен,
умората ти в страст ще я превръщам,
когато тъжен вглеждаш се във мен,
тъгата ти с любов ще я прегръщам.

Когато просто искаш да мълчиш,
до тебе ще присядам онемяла,
когато от света се  натъжиш,
усмивката ти ще боядисам  бяла.

Когато нямаш сили да вървиш,
нозете ми във твои ще превърна,
когато искаш просто да летиш,
крилата ми ще ти даря и ще се върнеш...





© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Еееее, благодаря ти Евелина за милите думи!!!
  • Еееее..., - ето това са чувства заради които си струва да живеем...!!! !!!
  • Благодаря Вал! Усмихна ме!!!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря, Анастасия! Много си мила!
  • Много ти благодаря за коментара!!! Честно да си призная , аз не разбирам хич от поезия и пиша каквото ми дойде на акъла, а на вас съм ви благодарна за забележките!!! Давай идеи, как да бъде!!! Вслушвам се в съвети!!! Прекрасна вечер ти желая!!!
  • Отново поднасяш хубава лирика, Цвети. Всеки мъж мечтае за такова съкровище до себе си. Надявам се, че лирическият умее да цени подобни жестове. Личи си, че творбата е писана на един дъх. Поздрав!

    П.П. Мисля, че повторението на заглавието на финала е в дисонанс с благозвучните редове преди него. А и не внася смислова новост. Но това е съвсем субективно впечатление. Не е нито критика, нито препоръка, а приятелско споделяне на визия за текста.
Propuestas
: ??:??