Kогато заживея тихо в теб
и корените пусна надълбоко,
отпий ме, топло мляко с мед,
със мене се издигай нависоко.
Когато се прибираш уморен,
умората ти в страст ще я превръщам,
когато тъжен вглеждаш се във мен,
тъгата ти с любов ще я прегръщам.
Когато просто искаш да мълчиш,
до тебе ще присядам онемяла,
когато от света се натъжиш,
усмивката ти ще боядисам бяла.
Когато нямаш сили да вървиш,
нозете ми във твои ще превърна,
когато искаш просто да летиш,
крилата ми ще ти даря и ще се върнеш...
© Неземна Todos los derechos reservados