Oct 27, 2015, 8:46 PM  

Каквото и да е, ще съм до теб... 

  Poetry » Love
472 0 7

Kогато заживея тихо в теб
и корените пусна надълбоко,
отпий ме, топло мляко с мед,
със мене  се издигай нависоко.

Когато се прибираш уморен,
умората ти в страст ще я превръщам,
когато тъжен вглеждаш се във мен,
тъгата ти с любов ще я прегръщам.

Когато просто искаш да мълчиш,
до тебе ще присядам онемяла,
когато от света се  натъжиш,
усмивката ти ще боядисам  бяла.

Когато нямаш сили да вървиш,
нозете ми във твои ще превърна,
когато искаш просто да летиш,
крилата ми ще ти даря и ще се върнеш...





© Неземна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Еееее, благодаря ти Евелина за милите думи!!!
  • Еееее..., - ето това са чувства заради които си струва да живеем...!!! !!!
  • Благодаря Вал! Усмихна ме!!!
  • Прекрасно е!
  • Благодаря, Анастасия! Много си мила!
  • Много ти благодаря за коментара!!! Честно да си призная , аз не разбирам хич от поезия и пиша каквото ми дойде на акъла, а на вас съм ви благодарна за забележките!!! Давай идеи, как да бъде!!! Вслушвам се в съвети!!! Прекрасна вечер ти желая!!!
  • Отново поднасяш хубава лирика, Цвети. Всеки мъж мечтае за такова съкровище до себе си. Надявам се, че лирическият умее да цени подобни жестове. Личи си, че творбата е писана на един дъх. Поздрав!

    П.П. Мисля, че повторението на заглавието на финала е в дисонанс с благозвучните редове преди него. А и не внася смислова новост. Но това е съвсем субективно впечатление. Не е нито критика, нито препоръка, а приятелско споделяне на визия за текста.
Random works
: ??:??