Kогато заживея тихо в теб
и корените пусна надълбоко,
отпий ме, топло мляко с мед,
със мене се издигай нависоко.
Когато се прибираш уморен,
умората ти в страст ще я превръщам,
когато тъжен вглеждаш се във мен,
тъгата ти с любов ще я прегръщам.
Когато просто искаш да мълчиш,
до тебе ще присядам онемяла,
когато от света се натъжиш,
усмивката ти ще боядисам бяла. ...