Какъв да стана…
Седя във кръчмата на чашка,
обслужва ме русата Сашка,
до мен Пешо водка надига
и вече май му се повдига.
Нямам два по един
и се наливам с пелин,
какъв да стана, не зная,
седя си кротко и мечтая.
Дали да стана богат –
не ща, че ще ме отвлекат,
постоянно да ходя с охрана
и да се крия нощем под юргана.
Що пък да не съм митничар
и на селото пръв господар –
не може, нямам палат,
а само един стар креват.
Дали да не съм политик,
но аз не разбирам техния език,
нямам книжка за Бе Ем Ве,
а мога само да подкарвам овце.
Ами, ако стана полицай…
чух, че има келепир, май,
но не ми върви математиката
и ми куца граматиката.
Леле, колко неща изредих
и нито едно не ми пасна,
как бързо се подредих
и май че Пешо пак ме фрасна.
Какъв да стана, не знам,
като гледам, никой няма срам.
По-добре да съм алкохолик
и да не се правя на велик.
© Валери Бобев Todos los derechos reservados