Какъв да стана…

Седя във кръчмата на чашка,

обслужва ме русата Сашка,

до мен Пешо водка надига

и вече май му се повдига.

Нямам два по един

и се наливам с пелин,

какъв да стана, не зная,

седя си кротко и мечтая.

Дали да стана богат –

не ща, че ще ме отвлекат,

постоянно да ходя с охрана

и да се крия нощем под юргана.

Що пък да не съм митничар

и на селото пръв господар –

не може, нямам палат,

а само един стар креват.

Дали да не съм политик,

но аз не разбирам техния език,

нямам книжка за Бе Ем Ве,

а мога само да подкарвам овце. 

Ами, ако стана полицай…

чух, че има келепир, май,

но не ми върви математиката

и ми куца граматиката.

Леле, колко неща изредих

и нито едно не ми пасна,

как бързо се подредих

и май че Пешо пак ме фрасна.

Какъв да стана, не знам,

като гледам, никой няма срам.

По-добре да съм алкохолик

и да не се правя на велик.