10 mar 2009, 8:32

Кал

  Poesía
924 0 0

Без страх във сън мечтая

и тръпна във очакване,

надежда да съм в мир накрая,

уверено да ви подам ръката си.

 

През тежки нощи на самоубийство

оцеляла съм по-мъдра и решителна,

но виждам свят от грозна истина

и виждам връзка между личност и двуличност

... неделими са.

 

Грубо преминавам над вълните,

от човешки чувства тъй дълбоки,

но просто прекалено много са следите,

впили в мен изгнилите си нокти.

 

Животът бистър е за мене и е ясен,

малко време ми отне да го осмисля,

но целият ще мине във очакване

да бъде нещо по-добро от -просто истина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....