10 мар. 2009 г., 08:32

Кал 

  Поэзия
570 0 0

Без страх във сън мечтая

и тръпна във очакване,

надежда да съм в мир накрая,

уверено да ви подам ръката си.

 

През тежки нощи на самоубийство

оцеляла съм по-мъдра и решителна,

но виждам свят от грозна истина

и виждам връзка между личност и двуличност

... неделими са.

 

Грубо преминавам над вълните,

от човешки чувства тъй дълбоки,

но просто прекалено много са следите,

впили в мен изгнилите си нокти.

 

Животът бистър е за мене и е ясен,

малко време ми отне да го осмисля,

но целият ще мине във очакване

да бъде нещо по-добро от -просто истина.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??