Mar 10, 2009, 8:32 AM

Кал

  Poetry
913 0 0

Без страх във сън мечтая

и тръпна във очакване,

надежда да съм в мир накрая,

уверено да ви подам ръката си.

 

През тежки нощи на самоубийство

оцеляла съм по-мъдра и решителна,

но виждам свят от грозна истина

и виждам връзка между личност и двуличност

... неделими са.

 

Грубо преминавам над вълните,

от човешки чувства тъй дълбоки,

но просто прекалено много са следите,

впили в мен изгнилите си нокти.

 

Животът бистър е за мене и е ясен,

малко време ми отне да го осмисля,

но целият ще мине във очакване

да бъде нещо по-добро от -просто истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...