Mar 10, 2009, 8:32 AM

Кал

  Poetry
922 0 0

Без страх във сън мечтая

и тръпна във очакване,

надежда да съм в мир накрая,

уверено да ви подам ръката си.

 

През тежки нощи на самоубийство

оцеляла съм по-мъдра и решителна,

но виждам свят от грозна истина

и виждам връзка между личност и двуличност

... неделими са.

 

Грубо преминавам над вълните,

от човешки чувства тъй дълбоки,

но просто прекалено много са следите,

впили в мен изгнилите си нокти.

 

Животът бистър е за мене и е ясен,

малко време ми отне да го осмисля,

но целият ще мине във очакване

да бъде нещо по-добро от -просто истина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...