23 mar 2010, 14:06

Калчището на плясъка

  Poesía » Otra
838 0 2

Когато се опитваш да излезеш от калчището

и усмивки търсиш, като лешояд.

Жадно чакаш одобрението на пълчището

и копаеш кал от собствения трап.

 

Слухът ти чува думите

и множеството от смеещите се лица,

а ехото повтаря ударите

на плешивите ти  лешоядени крила.

 

Не искаш да повярваш в лъжовните си сънища,

не даващи ти през нощта да спиш.

И търсиш, търсиш да намериш трупове,

макар да знаеш, че душата си си дал, за да ги спасиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря за съветите и забележките 'ralica'. За мен те наистина са важни - така ще мога да подобря сабствения си изказ и структурирането на обърканите ми изречения. Благодаря и за това, че си прочела моите писаници за да изкажеш честното си мнение. Ще се радвам след време да успея да напиша нещо, което да ти хареса.
  • "Калчището" и "пълчището" са изключително непоетични, немелодични думи. Предполагам, че едната се е появила заради римата. Повторението на възвратното местоимение и частица също е неуместно - натоварва стиха, а той и така е утежнен от многото предлози.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...