Когато се опитваш да излезеш от калчището
и усмивки търсиш, като лешояд.
Жадно чакаш одобрението на пълчището
и копаеш кал от собствения трап.
Слухът ти чува думите
и множеството от смеещите се лица,
а ехото повтаря ударите
на плешивите ти лешоядени крила.
Не искаш да повярваш в лъжовните си сънища,
не даващи ти през нощта да спиш.
И търсиш, търсиш да намериш трупове,
макар да знаеш, че душата си си дал, за да ги спасиш.